петък, 10 декември 2010 г.

"Библиотечна полиция"

Мина доста време откакто съм чел тази новела-т.е. прекалена къса, за да се таксува като роман и прекалено дълга, за да я отчетем като разказ- но ако пък вие изобщо не сте я чели ви я препоръчвам;
 
      най малкото ако закъснявате със връщането на книгите си следващият път сериозно ще си помислите дали  да го направите.

При новият прочит, който направих произведението ми достави истинско удоволствие, което може да се сравни единствено със някои физически упражнения. Първата част на писанието искри от неповторимият хумор на който е способен

  единствено Стивън Кинг.

Главният герой подготвя реч, за която му трябват няколко книги-заради което се среща с Арделия Лорц-г-ца библиотекарката- но изведнъж се оказва, че госпожицата не е само мъртва от доста време, но и самата библиотека няма нищо обща с тази към днешна дата! Новелата ни разкрива ужасяващата история на Арделия, която стриктно спазва връщането на книгите, ако ли не тя ще ви прати

  Библиотечният полицай, за да си платите глобата.

Цинизмите и някои описания са типични, за автора-според мен напълно преднамерени- и ако имате нездрави нерви ви препоръчвам да прескочите частта

със изнасилването на малкият Сам понеже не си е върнал книгата на време.

Историята определено е увлекателна въпреки някои нелепи хорър приумици, които при четенето -поне при мен- предизвикват по скоро смях отколкото страх.

И не забравяйте! Връщайте книгите си на време!

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Защо продължаваме да пишем?



Когато се опитваме да приведем рационални доводи, често забравяме
|според поговорката|
, че някои доводи на сърцето нямат нищо общо с тези на разума. И макар, че в условият на върл капитализъм нещата, които можем да си позволим от сърце са доста малко -имам в предвид че ни трява храна, вода, джиесем и прочие- колкото и да се опитваме да неизвергнем някои желания на сърцето то хич и не ще да се подчинява. И не случайно повечето хора



работят нещо, което изобщо не им е по воля или по вкус.



Малко са щасливците,които са успяли да превърнат своето хоби във професия, на която да се радват. Повечето са нещастниците, които едва кретат от заплата до заплата. За какво иде дума сиреч?



За това, че за да пишеш е необходимо време, необходима е концентрация, а да пишеш под ежедневното чудовище на стреса си е цяло постижение!



Логичният въпрос е има ли изобщо смисъл да пишем? Защо вместо да се занимаваме с такова глупаво и неблагодарно занимание не се опитаме да завъртим собстевн бизнес, да се примирим със месечната си заплата, а в свободното си време да зяпаме "Листопад" или да си пуснем някой порнофилм. Има толкова други неща, които можем да правим! Дори да успеем да напишем нещо най много да го публикуваме в Интернет, където я го прочетат десет човека я не. Дори да ни издадат
което все още не знам как става
нали не очакваме, че в Бг . ще станем



новият Хорхе Букай, Паоло Коелю или Стивън Кинг.



Ако дотука не съм успал да ви откажа от писането значи страдаме от една и съща болест и имаме нужда от освидетелстване в клиника, за психично болни. А понеже дори и лудите имат нужда от компания взех решение да



продължа публикациите в този блог, който беше започнат така безславно и който прекъснах също така безславно.



Според прекрасната мисър на Оскар Уайлд най добрият начин да се освободиш от изкушението е като му се подадеш.И понеже желанието ми за писане  е като трън в задника
|по точният изрез е краста на гъза|
взех решение също така и да пиша понеже това е единственият начин да се проваля
|евентуално|
и така да се излекувам от непоносимата идея. За в момента се труда над кратки късове проза-миниатюри- както и над няколко хорър разказа тъй като хоръра и Стивън Кинг са ми страст, |които мога и да публикувам в бъдеще, ако някой изобщо прояви интерес.| Тази зима се каня да напиша и първият си роман.
Направо да не повярваш!


Пак ще спомена Стивън Кинг,
смятам да продължа с неговата книга за писане,| като вмъкна и някои размишления|
който изрично подчертава, че писането е занаят като всеки друг и като такъв той трябва да се овладее посредством неговите инструменти. Един вид да овладеем топката преди да я хвърлим, така че да попадне точно в целта, която сме си поставили. Понеже



ако разчитаме единствено на свръхестественият си талант
|ако имаме такъв|
сме загазили и то здравата.



Подготвителната работа, която имам да върша е огромна, но се надявам че истински ще се забавлявам и най вече от много време насам, ще правя това, което ми се иска, а не това което трябва. След като тъй или иначе то се видя, че няма да стана нито политик, нито върл бизнесмен ще захвръля хлябта и рибата по чужбина
|бях в едно скапано, гръцко село дето няма грам Интерент|
, ще изкарвам по нещичко колкото да имам възможноста да пиша и ще се изпадам във възсторг от написаното, което естествено ще е най хитовото и най четеното във Мрежата. Е, нашто гардже си е най хубаво, пък и не е зле когато човек подхваща нещо да си вярва, че може и да успее.

Ползата от разните съвети ще е за всички. Имам намрение да включа като цел и уроци по граматика, където повечето хора
|включително и аз|
доста куцат. Ако ще се избираме този занаят не е зле да овладеем някои основни, елементарни познания пък каквото шпага със време покаже. Накрая ще завърша тази продълговата статия с любим цитат от една книга и един автор, който препоръчвам горещо на всички почитатели на литературата.





"Повечето чайки не си дават труда да научат за летенето ншцо друго, освен най-простото - как да се вдигнат от брега, за да си намерят храна и как да се върнат обратно. За тях важното е храната, а не летене­то. За тази чайка обаче по-важно беше летенето. Най-много от всичко на света Джонатан Ливингстън Чайката обичаше да лети."- Ричард Бах

неделя, 7 март 2010 г.

Стивън Кинг- За описанието, диалога и изграждането на образи.

За описанието:


Описанието според автора е вид визуализация на онова, което искаме читателят ни да узнае.







"Оскъдните описания объркват читателя и го карат да се чувства така, все едно страда от късогледство. Прекалено претрупаните, напротив, го засипват с лавина от детайли и образи. Номерът е да намерите златната среда. Докато вършите основната си работа — разказването на историята, много е важно да знаете какво трябва да опишете и какво може да пропуснете. "

"Според мен, за да бъде въведен читателят в историята, мястото на действието и обстановката са много по-важни, отколкото външното описание на героите."

"Ако искате да станете успешен писател, трябва да можете да го опишете, и то така, че да накарате читателите си да настръхнат."



"За мен доброто описание се състои от няколко умело подбрани детайла, които създават впечатление за цялото. Обикновено именно тези детайли ми идват първо на ум"



Авторът също ни убеждава да избягваме изтърканите или зле замислени метафори:



Той тичаше като луд, тя беше красива като летен ден, той беше печен тип, Боб се бореше като тигър.

За диалога:

"Добрите диалози, каквито срещаме при Джордж В. Хигинс, Питър Строб или Джон Гришам, превръщат четенето в удоволствие; лошите диалози отегчават до смърт."

"Длъжни сте да казвате истината, ако искате диалозите ви да звучат убедително и реалистично."




"Ако замените „Мамка му!“ с „Божичко!“ само за да не подразните нежния слух на благовъзпитаните дами, тогава нарушавате негласния договор, сключен между писателя и читателя — обещанието да предавате искрено думите и делата на героите в измислената ви история.

"От друга страна, някои от персонажите ви (например лелята на героя, която е стара мома) действително може да възкликне „Божичко!“ вместо „Мамка му!“, когато си пречука палеца. Ако познавате героите си, ще сте наясно кой израз да използвате, а ние ще узнаем нещо за говорещия, което ще го направи по-жив и интересен в нашите очи"

"В края на краищата не е важно дали героите в историята ви свещенодействат или псуват; езикът, дали грозен или красив, характеризира героя."





За изграждане на образите:

"Според мен най-добрите произведения винаги са за хора, а не за събития, тоест движещата сила са героите.Никога не бива да забравяте, че в действителния живот няма стереотипи като „злодей“, „най-добър приятел“ или „курва със златно сърце“. "



Автора дава много добър пример за изграждане на образ.

"Медицинската сестра Ани Уилкс, която държи в плен Пол Шелдън в „Мизъри“,
роман на Стивън Кинг
може да ни се струва луда, но трябва да помним, че в собствените си очи тя е напълно нормална и разумна — дори героиня, жена под обсада, която се опитва да оцелее в един жесток свят, пълен с „глупави келеши“. Виждаме, че тя е подвластна на опасни поврати в настроението, но аз съм се постарал никога да не пиша направо: „Този ден Ани беше потисната и обзета от самоубийствени мисли“ или „Този ден Ани изглеждаше особено весела“. Ако го спомена изрично, значи губя. Но ако, напротив, представя на читателя една тиха женица с мръсна коса, която се тъпче до пръсване със сладкиши и бонбони, и той сам си направи извода, че Ани е в депресивна фаза на своята маниакално-депресивна психоза, тогава печеля"





"Ако си вършите работата като автор, вашите герои ще оживеят и ще започнат да действат самостоятелно."



"Към това се прибавят още редица пищялки и хлопатари: ономатопея |дума, образувана чрез звукоподражание| , нарастващо повторение, поток на съзнанието, вътрешен диалог, смяна на глаголното време (напоследък стана особено модерно да се пише в сегашно време, особено къса проза), щекотливият въпрос с предисторията (как и доколко да я вплетете в повествованието), тематика, темпо (на тях ще се спрем след малко) и десетки други изразни средства, всичките от които са застъпени — понякога до втръсване — в курсовете по творческо писане и стандартните учебници."

Моето мнение за тях е съвсем просто. Всички те са на ваше разположение — използвайте онези, които ще подобрят качеството на написаното и няма да навредят на сюжета"

Следва.

четвъртък, 4 март 2010 г.

Стивън Кинг. Четвърта част.

За писането

Според Стивън Кинг разказите или романите се състоят от три основни части:
- Повествование
-Изложение
-Диалог
Спореда автора самият той никога не е планирал сюжета си или действието на романа.
 
За мен сюжетът е последното спасение на добрия писател и първият избор на тъпака. Историята, която се получава вследствие на предварително плануване, звучи изкуствено и скалъпено. "
 

Или както ги нарича Кинг това са ситуационни романи.


"Ако изходната ситуация е достатъчно приковаваща, въпросът за сюжета се явява излишен".

В крайна сметка сами можем да направим своят избор. В противовес на Стивън Книг един български автор-Елин Пелин- твърди, че
за да се напише едни разказ първо трябва да се обмисли сюжета. Ето какво казва самият той:

"...За да напиша един разказ, аз трябва първо добре да съм обмислил сюжета на разказа. Това е все едно да знаеш къде отиваш. Това значи да знаеш много добре края на разказа и какво искаш да кажеш на читателя  с този край. Има например някои мои стари познати, като Петко Тодоров, стига да им хареса някое заглавие, мъчат се да пишат под това заглавие. Преди да почна да пиша, аз винаги съм търсил един познат сюжет. Той трябва да бъде напълно узрял в главата ми и с този сюжет, вече така познат и изяснен на мене, аз търся да кажа нещо. Според мене обаче, за да кажеш нещо, трябва да знаеш заключението на това, което искаш да кажеш, инак се получава така: прочетеш разказа и тогава в тебе изниква въпросът: разказът свърши.  Е добре де, че какво от това?
Един истински разказ според мене е едно завършено дело. Когато го прочетеш, ти вече ще знаеш, че в него има нещо завършено, нещо казано.
Аз често съм казвал на някои наши млади писатели, че да не знаеш, преди да си почнал да пишеш още, какъв ще бъде краят на твоя разказ, е все едно да тръгнеш някъде и да не знаеш къде ще пристигнеш. Разбира се, че за написването на един разказ от голямо значение е и това, кой ще напише разказа. Безспорно, на една и съща тема един ще напише по един начин разказа, друг по друг начин. Всеки има свой начин на писане.  Това зависи от доброто познаване на нашия език, а от друга страна, и от обработката, преписването и препечатването на една творба."

Може би същественото тук е твърдението на българският автор- всеки има свой начин на писане!

Следва

вторник, 23 февруари 2010 г.

Съвети за писане от Стивън Кинг- Трета част.


За писането

Това, което препоръчва автора е "напрегната програма за четене и писане" от четири до шест часа дневно.

"Четенето е важно най-вече за това, че създава близост и интимност с процеса на писането; човек влиза в страната на писателите с валиден паспорт и документи. Редовното четене ви поставя в положение (или състояние на духа, ако предпочитате този израз) да пишете усърдно и непринудено."

Ако прекарваме повече време пред телевизора  или в други дейности няма как да станем истински писатели.

Или още както се изразява Кинг Първата заповед е - чети много, пиши много! Автора дава някои конкретни, полезни съвети свързани с въпроса - защо не трябва да спираме когато се заемем с някой проект, било то разказ или роман.
-вълнението от заплитането на интригата започва да угасва.
-образите започват да се размиват.
- започваме да чувсвтваме, че работата ни натежава т.е. губим интерес и не ни се пише, което както правилно отбелязва автора е целувката на смъртта.

Наблягам на тях понеже и самият аз често изпадам в това състояние. Внезапно ни хрумва идея за разказ или роман, които ни ентусиазират и започваме да пишем с желание. Колкото обаче протакваме във времето ентусиазма ни се загубва и писането започва да губия своят блясък.

"Писането се удава винаги и само тогава най-добре, когато пишещият го възприема като вид вдъхновена игра. Ако се налага, мога да пиша и без вдъхновение, но най-много обичам, когато историята е свежа и едва ли не прекалено гореща, за да я докосна."

 Според Стивън Кинг черновата на една книга не бива да се протака повече от три месеца, иначе историята започва да ти звучи някак странно чуждо. Спокойната обстановка е задължителна. Колкото до жанра автора е категоричен. Всеки има своите предпочитания - независимо дали това е хорър, научна фантастика или любовни романи- всеки трябва да пише в жанра, който го влече!
"Също толкова погрешно би било, ако нарочно изберете някакъв жанр или стил, само за да спечелите пари."
Съгласен съм, че така не става!
 "А онова, което вие знаете, ви прави уникален по някакъв друг начин. Бъдете смел. Начертайте карта на вражеските позиции, върнете се и ни разкажете какво сте научили."
Следва

неделя, 21 февруари 2010 г.

Конкурс





Списание ShadowDance обявява четвъртия си поред Годишен конкурс за кратък разказ!

Ето и условията:

1) Жанровата насоченост на разказа трябва да е фантастика, фентъзи или хорър, както и всякакви комбинации и вариации от трите.
2) Всеки автор има право на не повече от три разказа
3) Позволената максимална дължина на разказ е 7500 думи.
4) Разказите не бива да са били публикувани никъде в Интернет или на хартия, или ако са били, да е било анонимно.
5) Хора от екипа на списанието не могат да участват в конкурса

Разказите изпращайте на competition@shadowdance.info

Всеки разказ, който не отговаря на тези правила, ще бъде дисквалифициран от състезанието. Срокът за изпращане на разказите е 1 март, 2010 г. Резултатите ще бъдат обявени на 15 април.

Както и в предното издание на конкурса, наградите ще са парични. Спечелилият първо място ще получи 150 лв, второ място – 100 лв, а за трето място се полагат 50 лв награда.

Журито ще оценява разказите анонимно. И този път няма да откриваме гласуване и награда на публиката. С участието си всеки автор се съгласява на евентуална еднократна публикация в ShadowDance. След обявяването на резултатите, в продължение на няколко броя ще бъдат публикувани победилите разкази плюс подборка на журито. 

 Този конкурс е една възможност да се пробваме. Още повече, че насочеността му е в жанра  в който моя милост пише- което означава, че аз също ще участвам.
Ако имате и други въпроси свързани със кокнурса- погледнете тук.

Съвети за писане от Стивън Кинг- Втора част


3. Граматиката
Няма как да пишем правилно, ако не сме запознати с граматиката. Или както казва авторът -недоброто владеене на граматиката ражда лоши изречения.
"Общоизвестен факт е, пише той, че най-добрите писатели понякога пренебрегват езиковите правила. Освен ако не е сигурен, че пише добре, вероятно е най-добре (писателят) да спазва правилата“- Уилям Стрънк.

"Съществителните и глаголите са двата градивни камъка при съставянето на текстове.Вземете едно съществително, снабдете го с глагол — и ето ви изречение. Никога няма да сгрешите. Скалите експлодират. Джейн пее. Планините се извисяват."

Понеже смятам граматиката и нейните правила са доста обширни- тя изисква отделно разглеждане - само ще отбележа съветът на Стивън Кинг относно страдателният залог. Глаголите могат да бъдат активни| действителен залог| или пасивни|страдателен залог|.
Пример:
Котката изяде мишката
В случая котката се явява подлог , който е извършителят на действието - изяде.Това е пример за действителен залог.
Мишката беше изядена от котката
Това е примерен за страдателен залог т.е. имам пасивен глагол. В този случай мишката   се явява подлог, като върху нея е извършено действие.

"Трупът беше пренесен от кухнята в хола и беше положен на канапето"- пример за страдателен залог.

"Фреди и Мира пренесоха трупа от кухнята в хола и го положиха на канапето."-пример за действителен залог.

- Наречия
"Наречието не ви е приятел." Наречията поясняват глаголи, прилагателни и други наречия.  Разликата между прилагателното име и наречието е, че прилагателното пояснява съществителното име, а наречието - действието.   Авторът препоръчва да сведем използването на наречията до минимум, както и в пряката реч.

Остави го! — изкрещя тя.
— Остави го! — изкрещя тя заплашително.
Още примери:
Върни ми го — помоли той. — То е мое.
Върни ми го — помоли той смирено. — То е мое.
— Не бъди такъв глупак, Джекил — каза Ътърсън.
Не бъди такъв глупак, Джекил — каза Ътърсън презрително.

"Най-добрият начин да въведете пряка реч е каза, като той каза, тя каза, Бил каза, Моника каза."

Стивън Кинг признава, че самият той също използва наречия, но препоръката е да ги използваме колкото се може по рядко.

"Доближавам се до сърцевината на тази книга с две прости тези. Първо: за да пишеш добре, трябва да владееш основите (словесно богатство, граматика, стилистика) и да снабдиш третото ниво на сандъчето си с правилните инструменти. Второ: лошият писател не може да се превърне в талантлив, нито добрият — във велик, но с упорита работа, всеотдайност и навременна помощ е напълно възможно от талантливия писател да излезе добър"
 Следва