петък, 10 декември 2010 г.

"Библиотечна полиция"

Мина доста време откакто съм чел тази новела-т.е. прекалена къса, за да се таксува като роман и прекалено дълга, за да я отчетем като разказ- но ако пък вие изобщо не сте я чели ви я препоръчвам;
 
      най малкото ако закъснявате със връщането на книгите си следващият път сериозно ще си помислите дали  да го направите.

При новият прочит, който направих произведението ми достави истинско удоволствие, което може да се сравни единствено със някои физически упражнения. Първата част на писанието искри от неповторимият хумор на който е способен

  единствено Стивън Кинг.

Главният герой подготвя реч, за която му трябват няколко книги-заради което се среща с Арделия Лорц-г-ца библиотекарката- но изведнъж се оказва, че госпожицата не е само мъртва от доста време, но и самата библиотека няма нищо обща с тази към днешна дата! Новелата ни разкрива ужасяващата история на Арделия, която стриктно спазва връщането на книгите, ако ли не тя ще ви прати

  Библиотечният полицай, за да си платите глобата.

Цинизмите и някои описания са типични, за автора-според мен напълно преднамерени- и ако имате нездрави нерви ви препоръчвам да прескочите частта

със изнасилването на малкият Сам понеже не си е върнал книгата на време.

Историята определено е увлекателна въпреки някои нелепи хорър приумици, които при четенето -поне при мен- предизвикват по скоро смях отколкото страх.

И не забравяйте! Връщайте книгите си на време!

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Защо продължаваме да пишем?



Когато се опитваме да приведем рационални доводи, често забравяме
|според поговорката|
, че някои доводи на сърцето нямат нищо общо с тези на разума. И макар, че в условият на върл капитализъм нещата, които можем да си позволим от сърце са доста малко -имам в предвид че ни трява храна, вода, джиесем и прочие- колкото и да се опитваме да неизвергнем някои желания на сърцето то хич и не ще да се подчинява. И не случайно повечето хора



работят нещо, което изобщо не им е по воля или по вкус.



Малко са щасливците,които са успяли да превърнат своето хоби във професия, на която да се радват. Повечето са нещастниците, които едва кретат от заплата до заплата. За какво иде дума сиреч?



За това, че за да пишеш е необходимо време, необходима е концентрация, а да пишеш под ежедневното чудовище на стреса си е цяло постижение!



Логичният въпрос е има ли изобщо смисъл да пишем? Защо вместо да се занимаваме с такова глупаво и неблагодарно занимание не се опитаме да завъртим собстевн бизнес, да се примирим със месечната си заплата, а в свободното си време да зяпаме "Листопад" или да си пуснем някой порнофилм. Има толкова други неща, които можем да правим! Дори да успеем да напишем нещо най много да го публикуваме в Интернет, където я го прочетат десет човека я не. Дори да ни издадат
което все още не знам как става
нали не очакваме, че в Бг . ще станем



новият Хорхе Букай, Паоло Коелю или Стивън Кинг.



Ако дотука не съм успал да ви откажа от писането значи страдаме от една и съща болест и имаме нужда от освидетелстване в клиника, за психично болни. А понеже дори и лудите имат нужда от компания взех решение да



продължа публикациите в този блог, който беше започнат така безславно и който прекъснах също така безславно.



Според прекрасната мисър на Оскар Уайлд най добрият начин да се освободиш от изкушението е като му се подадеш.И понеже желанието ми за писане  е като трън в задника
|по точният изрез е краста на гъза|
взех решение също така и да пиша понеже това е единственият начин да се проваля
|евентуално|
и така да се излекувам от непоносимата идея. За в момента се труда над кратки късове проза-миниатюри- както и над няколко хорър разказа тъй като хоръра и Стивън Кинг са ми страст, |които мога и да публикувам в бъдеще, ако някой изобщо прояви интерес.| Тази зима се каня да напиша и първият си роман.
Направо да не повярваш!


Пак ще спомена Стивън Кинг,
смятам да продължа с неговата книга за писане,| като вмъкна и някои размишления|
който изрично подчертава, че писането е занаят като всеки друг и като такъв той трябва да се овладее посредством неговите инструменти. Един вид да овладеем топката преди да я хвърлим, така че да попадне точно в целта, която сме си поставили. Понеже



ако разчитаме единствено на свръхестественият си талант
|ако имаме такъв|
сме загазили и то здравата.



Подготвителната работа, която имам да върша е огромна, но се надявам че истински ще се забавлявам и най вече от много време насам, ще правя това, което ми се иска, а не това което трябва. След като тъй или иначе то се видя, че няма да стана нито политик, нито върл бизнесмен ще захвръля хлябта и рибата по чужбина
|бях в едно скапано, гръцко село дето няма грам Интерент|
, ще изкарвам по нещичко колкото да имам възможноста да пиша и ще се изпадам във възсторг от написаното, което естествено ще е най хитовото и най четеното във Мрежата. Е, нашто гардже си е най хубаво, пък и не е зле когато човек подхваща нещо да си вярва, че може и да успее.

Ползата от разните съвети ще е за всички. Имам намрение да включа като цел и уроци по граматика, където повечето хора
|включително и аз|
доста куцат. Ако ще се избираме този занаят не е зле да овладеем някои основни, елементарни познания пък каквото шпага със време покаже. Накрая ще завърша тази продълговата статия с любим цитат от една книга и един автор, който препоръчвам горещо на всички почитатели на литературата.





"Повечето чайки не си дават труда да научат за летенето ншцо друго, освен най-простото - как да се вдигнат от брега, за да си намерят храна и как да се върнат обратно. За тях важното е храната, а не летене­то. За тази чайка обаче по-важно беше летенето. Най-много от всичко на света Джонатан Ливингстън Чайката обичаше да лети."- Ричард Бах