неделя, 7 март 2010 г.

Стивън Кинг- За описанието, диалога и изграждането на образи.

За описанието:


Описанието според автора е вид визуализация на онова, което искаме читателят ни да узнае.







"Оскъдните описания объркват читателя и го карат да се чувства така, все едно страда от късогледство. Прекалено претрупаните, напротив, го засипват с лавина от детайли и образи. Номерът е да намерите златната среда. Докато вършите основната си работа — разказването на историята, много е важно да знаете какво трябва да опишете и какво може да пропуснете. "

"Според мен, за да бъде въведен читателят в историята, мястото на действието и обстановката са много по-важни, отколкото външното описание на героите."

"Ако искате да станете успешен писател, трябва да можете да го опишете, и то така, че да накарате читателите си да настръхнат."



"За мен доброто описание се състои от няколко умело подбрани детайла, които създават впечатление за цялото. Обикновено именно тези детайли ми идват първо на ум"



Авторът също ни убеждава да избягваме изтърканите или зле замислени метафори:



Той тичаше като луд, тя беше красива като летен ден, той беше печен тип, Боб се бореше като тигър.

За диалога:

"Добрите диалози, каквито срещаме при Джордж В. Хигинс, Питър Строб или Джон Гришам, превръщат четенето в удоволствие; лошите диалози отегчават до смърт."

"Длъжни сте да казвате истината, ако искате диалозите ви да звучат убедително и реалистично."




"Ако замените „Мамка му!“ с „Божичко!“ само за да не подразните нежния слух на благовъзпитаните дами, тогава нарушавате негласния договор, сключен между писателя и читателя — обещанието да предавате искрено думите и делата на героите в измислената ви история.

"От друга страна, някои от персонажите ви (например лелята на героя, която е стара мома) действително може да възкликне „Божичко!“ вместо „Мамка му!“, когато си пречука палеца. Ако познавате героите си, ще сте наясно кой израз да използвате, а ние ще узнаем нещо за говорещия, което ще го направи по-жив и интересен в нашите очи"

"В края на краищата не е важно дали героите в историята ви свещенодействат или псуват; езикът, дали грозен или красив, характеризира героя."





За изграждане на образите:

"Според мен най-добрите произведения винаги са за хора, а не за събития, тоест движещата сила са героите.Никога не бива да забравяте, че в действителния живот няма стереотипи като „злодей“, „най-добър приятел“ или „курва със златно сърце“. "



Автора дава много добър пример за изграждане на образ.

"Медицинската сестра Ани Уилкс, която държи в плен Пол Шелдън в „Мизъри“,
роман на Стивън Кинг
може да ни се струва луда, но трябва да помним, че в собствените си очи тя е напълно нормална и разумна — дори героиня, жена под обсада, която се опитва да оцелее в един жесток свят, пълен с „глупави келеши“. Виждаме, че тя е подвластна на опасни поврати в настроението, но аз съм се постарал никога да не пиша направо: „Този ден Ани беше потисната и обзета от самоубийствени мисли“ или „Този ден Ани изглеждаше особено весела“. Ако го спомена изрично, значи губя. Но ако, напротив, представя на читателя една тиха женица с мръсна коса, която се тъпче до пръсване със сладкиши и бонбони, и той сам си направи извода, че Ани е в депресивна фаза на своята маниакално-депресивна психоза, тогава печеля"





"Ако си вършите работата като автор, вашите герои ще оживеят и ще започнат да действат самостоятелно."



"Към това се прибавят още редица пищялки и хлопатари: ономатопея |дума, образувана чрез звукоподражание| , нарастващо повторение, поток на съзнанието, вътрешен диалог, смяна на глаголното време (напоследък стана особено модерно да се пише в сегашно време, особено къса проза), щекотливият въпрос с предисторията (как и доколко да я вплетете в повествованието), тематика, темпо (на тях ще се спрем след малко) и десетки други изразни средства, всичките от които са застъпени — понякога до втръсване — в курсовете по творческо писане и стандартните учебници."

Моето мнение за тях е съвсем просто. Всички те са на ваше разположение — използвайте онези, които ще подобрят качеството на написаното и няма да навредят на сюжета"

Следва.

четвъртък, 4 март 2010 г.

Стивън Кинг. Четвърта част.

За писането

Според Стивън Кинг разказите или романите се състоят от три основни части:
- Повествование
-Изложение
-Диалог
Спореда автора самият той никога не е планирал сюжета си или действието на романа.
 
За мен сюжетът е последното спасение на добрия писател и първият избор на тъпака. Историята, която се получава вследствие на предварително плануване, звучи изкуствено и скалъпено. "
 

Или както ги нарича Кинг това са ситуационни романи.


"Ако изходната ситуация е достатъчно приковаваща, въпросът за сюжета се явява излишен".

В крайна сметка сами можем да направим своят избор. В противовес на Стивън Книг един български автор-Елин Пелин- твърди, че
за да се напише едни разказ първо трябва да се обмисли сюжета. Ето какво казва самият той:

"...За да напиша един разказ, аз трябва първо добре да съм обмислил сюжета на разказа. Това е все едно да знаеш къде отиваш. Това значи да знаеш много добре края на разказа и какво искаш да кажеш на читателя  с този край. Има например някои мои стари познати, като Петко Тодоров, стига да им хареса някое заглавие, мъчат се да пишат под това заглавие. Преди да почна да пиша, аз винаги съм търсил един познат сюжет. Той трябва да бъде напълно узрял в главата ми и с този сюжет, вече така познат и изяснен на мене, аз търся да кажа нещо. Според мене обаче, за да кажеш нещо, трябва да знаеш заключението на това, което искаш да кажеш, инак се получава така: прочетеш разказа и тогава в тебе изниква въпросът: разказът свърши.  Е добре де, че какво от това?
Един истински разказ според мене е едно завършено дело. Когато го прочетеш, ти вече ще знаеш, че в него има нещо завършено, нещо казано.
Аз често съм казвал на някои наши млади писатели, че да не знаеш, преди да си почнал да пишеш още, какъв ще бъде краят на твоя разказ, е все едно да тръгнеш някъде и да не знаеш къде ще пристигнеш. Разбира се, че за написването на един разказ от голямо значение е и това, кой ще напише разказа. Безспорно, на една и съща тема един ще напише по един начин разказа, друг по друг начин. Всеки има свой начин на писане.  Това зависи от доброто познаване на нашия език, а от друга страна, и от обработката, преписването и препечатването на една творба."

Може би същественото тук е твърдението на българският автор- всеки има свой начин на писане!

Следва