Стивън Кинг- За описанието, диалога и изграждането на образи.

За описанието:

Описанието според автора е вид визуализация на онова, което искаме читателят ни да узнае.







"Оскъдните описания объркват читателя и го карат да се чувства така, все едно страда от късогледство. Прекалено претрупаните, напротив, го засипват с лавина от детайли и образи. Номерът е да намерите златната среда. Докато вършите основната си работа — разказването на историята, много е важно да знаете какво трябва да опишете и какво може да пропуснете. "

"Според мен, за да бъде въведен читателят в историята, мястото на действието и обстановката са много по-важни, отколкото външното описание на героите."

"Ако искате да станете успешен писател, трябва да можете да го опишете, и то така, че да накарате читателите си да настръхнат."



"За мен доброто описание се състои от няколко умело подбрани детайла, които създават впечатление за цялото. Обикновено именно тези детайли ми идват първо на ум"



Авторът също ни убеждава да избягваме изтърканите или зле замислени метафори:



Той тичаше като луд, тя беше красива като летен ден, той беше печен тип, Боб се бореше като тигър.

За диалога:

"Добрите диалози, каквито срещаме при Джордж В. Хигинс, Питър Строб или Джон Гришам, превръщат четенето в удоволствие; лошите диалози отегчават до смърт."

"Длъжни сте да казвате истината, ако искате диалозите ви да звучат убедително и реалистично."




"Ако замените „Мамка му!“ с „Божичко!“ само за да не подразните нежния слух на благовъзпитаните дами, тогава нарушавате негласния договор, сключен между писателя и читателя — обещанието да предавате искрено думите и делата на героите в измислената ви история.

"От друга страна, някои от персонажите ви (например лелята на героя, която е стара мома) действително може да възкликне „Божичко!“ вместо „Мамка му!“, когато си пречука палеца. Ако познавате героите си, ще сте наясно кой израз да използвате, а ние ще узнаем нещо за говорещия, което ще го направи по-жив и интересен в нашите очи"

"В края на краищата не е важно дали героите в историята ви свещенодействат или псуват; езикът, дали грозен или красив, характеризира героя."





За изграждане на образите:

"Според мен най-добрите произведения винаги са за хора, а не за събития, тоест движещата сила са героите.Никога не бива да забравяте, че в действителния живот няма стереотипи като „злодей“, „най-добър приятел“ или „курва със златно сърце“. "



Автора дава много добър пример за изграждане на образ.

"Медицинската сестра Ани Уилкс, която държи в плен Пол Шелдън в „Мизъри“,
роман на Стивън Кинг
може да ни се струва луда, но трябва да помним, че в собствените си очи тя е напълно нормална и разумна — дори героиня, жена под обсада, която се опитва да оцелее в един жесток свят, пълен с „глупави келеши“. Виждаме, че тя е подвластна на опасни поврати в настроението, но аз съм се постарал никога да не пиша направо: „Този ден Ани беше потисната и обзета от самоубийствени мисли“ или „Този ден Ани изглеждаше особено весела“. Ако го спомена изрично, значи губя. Но ако, напротив, представя на читателя една тиха женица с мръсна коса, която се тъпче до пръсване със сладкиши и бонбони, и той сам си направи извода, че Ани е в депресивна фаза на своята маниакално-депресивна психоза, тогава печеля"





"Ако си вършите работата като автор, вашите герои ще оживеят и ще започнат да действат самостоятелно."



"Към това се прибавят още редица пищялки и хлопатари: ономатопея |дума, образувана чрез звукоподражание| , нарастващо повторение, поток на съзнанието, вътрешен диалог, смяна на глаголното време (напоследък стана особено модерно да се пише в сегашно време, особено къса проза), щекотливият въпрос с предисторията (как и доколко да я вплетете в повествованието), тематика, темпо (на тях ще се спрем след малко) и десетки други изразни средства, всичките от които са застъпени — понякога до втръсване — в курсовете по творческо писане и стандартните учебници."

Моето мнение за тях е съвсем просто. Всички те са на ваше разположение — използвайте онези, които ще подобрят качеството на написаното и няма да навредят на сюжета"

Следва.

Стивън Кинг. Четвърта част.

За писането

Според Стивън Кинг разказите или романите се състоят от три основни части:
- Повествование
-Изложение
-Диалог
Спореда автора самият той никога не е планирал сюжета си или действието на романа.
 
"  За мен сюжетът е последното спасение на добрия писател и първият избор на тъпака. Историята, която се получава вследствие на предварително плануване, звучи изкуствено и скалъпено. "
 
Или както ги нарича Кинг това са ситуационни романи.


"Ако изходната ситуация е достатъчно приковаваща, въпросът за сюжета се явява излишен".

В крайна сметка сами можем да направим своят избор. В противовес на Стивън Книг един български автор-Елин Пелин- твърди, че
за да се напише едни разказ първо трябва да се обмисли сюжета. Ето какво казва самият той:

"...За да напиша един разказ, аз трябва първо добре да съм обмислил сюжета на разказа. Това е все едно да знаеш къде отиваш. Това значи да знаеш много добре края на разказа и какво искаш да кажеш на читателя  с този край. Има например някои мои стари познати, като Петко Тодоров, стига да им хареса някое заглавие, мъчат се да пишат под това заглавие. Преди да почна да пиша, аз винаги съм търсил един познат сюжет. Той трябва да бъде напълно узрял в главата ми и с този сюжет, вече така познат и изяснен на мене, аз търся да кажа нещо. Според мене обаче, за да кажеш нещо, трябва да знаеш заключението на това, което искаш да кажеш, инак се получава така: прочетеш разказа и тогава в тебе изниква въпросът: разказът свърши.  Е добре де, че какво от това?
Един истински разказ според мене е едно завършено дело. Когато го прочетеш, ти вече ще знаеш, че в него има нещо завършено, нещо казано.
Аз често съм казвал на някои наши млади писатели, че да не знаеш, преди да си почнал да пишеш още, какъв ще бъде краят на твоя разказ, е все едно да тръгнеш някъде и да не знаеш къде ще пристигнеш. Разбира се, че за написването на един разказ от голямо значение е и това, кой ще напише разказа. Безспорно, на една и съща тема един ще напише по един начин разказа, друг по друг начин. Всеки има свой начин на писане.  Това зависи от доброто познаване на нашия език, а от друга страна, и от обработката, преписването и препечатването на една творба."

Може би същественото тук е твърдението на българският автор- всеки има свой начин на писане!

Следва

Съвети за писане от Стивън Кинг- Трета част.

За писането

Това, което препоръчва автора е "напрегната програма за четене и писане" от четири до шест часа дневно.

"Четенето е важно най-вече за това, че създава близост и интимност с процеса на писането; човек влиза в страната на писателите с валиден паспорт и документи. Редовното четене ви поставя в положение (или състояние на духа, ако предпочитате този израз) да пишете усърдно и непринудено."

Ако прекарваме повече време пред телевизора  или в други дейности няма как да станем истински писатели.

Или още както се изразява Кинг Първата заповед е - чети много, пиши много! Автора дава някои конкретни, полезни съвети свързани с въпроса - защо не трябва да спираме когато се заемем с някой проект, било то разказ или роман.
-вълнението от заплитането на интригата започва да угасва.
-образите започват да се размиват.
- започваме да чувсвтваме, че работата ни натежава т.е. губим интерес и не ни се пише, което както правилно отбелязва автора е целувката на смъртта.

Наблягам на тях понеже и самият аз често изпадам в това състояние. Внезапно ни хрумва идея за разказ или роман, които ни ентусиазират и започваме да пишем с желание. Колкото обаче протакваме във времето ентусиазма ни се загубва и писането започва да губия своят блясък.

"Писането се удава винаги и само тогава най-добре, когато пишещият го възприема като вид вдъхновена игра. Ако се налага, мога да пиша и без вдъхновение, но най-много обичам, когато историята е свежа и едва ли не прекалено гореща, за да я докосна."

 Според Стивън Кинг черновата на една книга не бива да се протака повече от три месеца, иначе историята започва да ти звучи някак странно чуждо. Спокойната обстановка е задължителна. Колкото до жанра автора е категоричен. Всеки има своите предпочитания - независимо дали това е хорър, научна фантастика или любовни романи- всеки трябва да пише в жанра, който го влече!
"Също толкова погрешно би било, ако нарочно изберете някакъв жанр или стил, само за да спечелите пари."
Съгласен съм, че така не става!
 "А онова, което вие знаете, ви прави уникален по някакъв друг начин. Бъдете смел. Начертайте карта на вражеските позиции, върнете се и ни разкажете какво сте научили."
Следва

Конкурс

Списание ShadowDance обявява четвъртия си поред Годишен конкурс за кратък разказ!

Ето и условията:

1) Жанровата насоченост на разказа трябва да е фантастика, фентъзи или хорър, както и всякакви комбинации и вариации от трите.
2) Всеки автор има право на не повече от три разказа
3) Позволената максимална дължина на разказ е 7500 думи.
4) Разказите не бива да са били публикувани никъде в Интернет или на хартия, или ако са били, да е било анонимно.
5) Хора от екипа на списанието не могат да участват в конкурса

Разказите изпращайте на competition@shadowdance.info

Всеки разказ, който не отговаря на тези правила, ще бъде дисквалифициран от състезанието. Срокът за изпращане на разказите е 1 март, 2010 г. Резултатите ще бъдат обявени на 15 април.

Както и в предното издание на конкурса, наградите ще са парични. Спечелилият първо място ще получи 150 лв, второ място – 100 лв, а за трето място се полагат 50 лв награда.

Журито ще оценява разказите анонимно. И този път няма да откриваме гласуване и награда на публиката. С участието си всеки автор се съгласява на евентуална еднократна публикация в ShadowDance. След обявяването на резултатите, в продължение на няколко броя ще бъдат публикувани победилите разкази плюс подборка на журито. 
 Този конкурс е една възможност да се пробваме. Още повече, че насочеността му е в жанра  в който моя милост пише- което означава, че аз също ще участвам.
Ако имате и други въпроси свързани със кокнурса- погледнете тук.

Съвети за писане от Стивън Кинг- Втора част

3. Граматиката
Няма как да пишем правилно, ако не сме запознати с граматиката. Или както казва авторът -недоброто владеене на граматиката ражда лоши изречения.
"Общоизвестен факт е, пише той, че най-добрите писатели понякога пренебрегват езиковите правила. Освен ако не е сигурен, че пише добре, вероятно е най-добре (писателят) да спазва правилата“- Уилям Стрънк.

"Съществителните и глаголите са двата градивни камъка при съставянето на текстове.Вземете едно съществително, снабдете го с глагол — и ето ви изречение. Никога няма да сгрешите. Скалите експлодират. Джейн пее. Планините се извисяват."

Понеже смятам граматиката и нейните правила са доста обширни- тя изисква отделно разглеждане - само ще отбележа съветът на Стивън Кинг относно страдателният залог. Глаголите могат да бъдат активни| действителен залог| или пасивни|страдателен залог|.
Пример:
Котката изяде мишката
В случая котката се явява подлог , който е извършителят на действието - изяде.Това е пример за действителен залог.
Мишката беше изядена от котката
Това е примерен за страдателен залог т.е. имам пасивен глагол. В този случай мишката   се явява подлог, като върху нея е извършено действие.

"Трупът беше пренесен от кухнята в хола и беше положен на канапето"- пример за страдателен залог.

"Фреди и Мира пренесоха трупа от кухнята в хола и го положиха на канапето."-пример за действителен залог.

- Наречия
"Наречието не ви е приятел." Наречията поясняват глаголи, прилагателни и други наречия.  Разликата между прилагателното име и наречието е, че прилагателното пояснява съществителното име, а наречието - действието.   Авторът препоръчва да сведем използването на наречията до минимум, както и в пряката реч.

Остави го! — изкрещя тя.
— Остави го! — изкрещя тя заплашително.
Още примери:
Върни ми го — помоли той. — То е мое.
Върни ми го — помоли той смирено. — То е мое.
— Не бъди такъв глупак, Джекил — каза Ътърсън.
Не бъди такъв глупак, Джекил — каза Ътърсън презрително.

"Най-добрият начин да въведете пряка реч е каза, като той каза, тя каза, Бил каза, Моника каза."

Стивън Кинг признава, че самият той също използва наречия, но препоръката е да ги използваме колкото се може по рядко.

"Доближавам се до сърцевината на тази книга с две прости тези. Първо: за да пишеш добре, трябва да владееш основите (словесно богатство, граматика, стилистика) и да снабдиш третото ниво на сандъчето си с правилните инструменти. Второ: лошият писател не може да се превърне в талантлив, нито добрият — във велик, но с упорита работа, всеотдайност и навременна помощ е напълно възможно от талантливия писател да излезе добър"
 Следва

Съвети за писане от Стивън Кинг

Едва ли има някой да не е чел Стивън Кинг. Като един от всепризнатите майстори на прозата-независимо от жанра в който твори писателят- мисля, че неговите съвети, за писане определено заслужават внимание. Стивън Кинг определено е майстор в занаята си. Ще се опитам да изведа накратко някои от основните му препоръки.И макар в началото авторът да определя писането като телепатия- ще се уверим, че съществуват някои основни неща за писането, които нямат нищо общо с телепатията.



1. "Никога не сядайте пред празния лист, ако не сте концентрирани.“

А това няма как да стане, ако не планираме времето и задълженията си по такъв начин, че да ни остане свободно време за писане. Според едно твърдение време не се намира - то се отделя; ето защо планирането на ежедневните ни задачи трябва да включва и времето, за писане. Аз например обикновено пиша късно вечер понеже тогава съм най свободен и най сам! За да се концентрираме е необходимо не само да изключим всички дразнители-радио, телевизия, шум- но и да сме абсолютно убедени, че няма кой да ни прекъсва. Независимо как ще подходим към писането- "с притеснение, с вълнение, с надежда или дори с отчаяние "- писателят ни съветва никога да не сядаме пред празният лист, ако не сме концентрирани.



2. Сандъчето с инструменти

Според автора нашето сандъче с инструменти трябва да притежава най малко четири нива. Инструментите-това са нашите сечива с които ще боравим в занаята наречен писане. Най често използваният е т.н. наш речников запас или речник от думи. Речник от думи, който ползваме в ежедневието си. Речник от думи, които ползваме когато пишем. Който се намира най горе във сандъчето с инструменти. Стивън Кинг дава няколко примера-откъси от произведения на известни автори- които онагледяват що за речник може да използва един автор. От суперпомпозни изречения до други много по кратки и прости, които ясно издават смисъла на написаното.



"Една от най-големите вреди, които можете да нанесете на собствения си език, е да украсявате речника си и да търсите сложни думи, само защото може би се срамувате мъничко от кратките, които употребявате"



"Закълнете се тук и сега най-тържествено, че никога няма да казвате „възнаграждение“, когато имате предвид „бакшиш“, и никога няма да казвате Джон спря, за да задоволи естествените си нужди, когато всъщност имате предвид Джон спря, за да се изсере. Ако смятате, че глаголът „сера“ ще се възприеме от читателите ви като груб или неуместен, кажете просто: Джон спря, за да се облекчи, Джон спря, за да се изходи (или може би Джон спря, защото го „напъваше“). Не ви карам да се изразявате цинично, а само просто и директно. Помнете, че основното правило при формулиране на фразата гласи: „Използвай първата дума, която ти хрумва, стига да е подходяща и изразителна.“ Ако се колебаете и умувате, най-накрая ще намерите друга дума — разбира се, че ще намерите, винаги има друга дума, — но вероятно тя няма да е толкова хубава като първата или толкова близка до смисъла, който влагате."



"Думата е само символ на съдържанието си; и в най-добрия случай написаното не може изцяло да отрази онова, което сте имали предвид. Тогава защо, в името на Бога, е нужно да влошавате нещата, като търсите дума, която е само далечна роднина на онази, която действително сте искали да използвате? "



И накрая все пак автора остава нещата в наши ръце.

"И много ви моля, чувствайте се свободни сами да преценявате дали даден израз е уместен или не; както бе отбелязал веднъж Джордж Карлин[, в някои компании е напълно в реда на нещата да си убодеш пръста, но е абсолютно недопустимо да си пипаш члена"


Следва

За блога

Често си мислим, че писането е лесна работа, почти толкова колкото е четенето. И понеже вярвам, че в Бг. има достатъчно хора, които имат действително желание да се занимават със писане, реших да построя този скромен блог във който да споделя наблюденията и изводите до които съм стигнал или ще стигна- като един от онези , които въпреки информационните технологии и въпреки процентното съотношение на четящи и нечятащи изпитват необходимостта да пишат. Ако вие сте един от тези, значи попадаме в една и съща категория. Ако съдя по по сайтовете за литература кандидати има, но като всеки практичен човек мен ме интересува не само как да пиша, но и как самото писание да стигне да читателите, колкото и ограничени да ни се струват възможностите в нашата родина. Обект на блога ще бъде предимно писането на проза, граматиката, технически похвати при изграждане на образи - все инструменти на писателският занаят, за които ако наистина искаме да пишем качествена проза, трябва да сме наясно. И понеже не е необходимо да откриваме топлата вода можема да се учим от вече доказани майстори в попрището.

Смятам също да публикувам своевременно наличните конкурси за проза- в които ще участвам и аз самият- новини из света на литературата, рецензии на нашумели книги т.е. всичко което може да ни бъде от пряка полза!

"На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи"- Ричард Бах