Съвети за писане от Стивън Кинг

Едва ли има някой да не е чел Стивън Кинг. Като един от всепризнатите майстори на прозата-независимо от жанра в който твори писателят- мисля, че неговите съвети, за писане определено заслужават внимание. Стивън Кинг определено е майстор в занаята си. Ще се опитам да изведа накратко някои от основните му препоръки.И макар в началото авторът да определя писането като телепатия- ще се уверим, че съществуват някои основни неща за писането, които нямат нищо общо с телепатията.



1. "Никога не сядайте пред празния лист, ако не сте концентрирани.“

А това няма как да стане, ако не планираме времето и задълженията си по такъв начин, че да ни остане свободно време за писане. Според едно твърдение време не се намира - то се отделя; ето защо планирането на ежедневните ни задачи трябва да включва и времето, за писане. Аз например обикновено пиша късно вечер понеже тогава съм най свободен и най сам! За да се концентрираме е необходимо не само да изключим всички дразнители-радио, телевизия, шум- но и да сме абсолютно убедени, че няма кой да ни прекъсва. Независимо как ще подходим към писането- "с притеснение, с вълнение, с надежда или дори с отчаяние "- писателят ни съветва никога да не сядаме пред празният лист, ако не сме концентрирани.



2. Сандъчето с инструменти

Според автора нашето сандъче с инструменти трябва да притежава най малко четири нива. Инструментите-това са нашите сечива с които ще боравим в занаята наречен писане. Най често използваният е т.н. наш речников запас или речник от думи. Речник от думи, който ползваме в ежедневието си. Речник от думи, които ползваме когато пишем. Който се намира най горе във сандъчето с инструменти. Стивън Кинг дава няколко примера-откъси от произведения на известни автори- които онагледяват що за речник може да използва един автор. От суперпомпозни изречения до други много по кратки и прости, които ясно издават смисъла на написаното.



"Една от най-големите вреди, които можете да нанесете на собствения си език, е да украсявате речника си и да търсите сложни думи, само защото може би се срамувате мъничко от кратките, които употребявате"



"Закълнете се тук и сега най-тържествено, че никога няма да казвате „възнаграждение“, когато имате предвид „бакшиш“, и никога няма да казвате Джон спря, за да задоволи естествените си нужди, когато всъщност имате предвид Джон спря, за да се изсере. Ако смятате, че глаголът „сера“ ще се възприеме от читателите ви като груб или неуместен, кажете просто: Джон спря, за да се облекчи, Джон спря, за да се изходи (или може би Джон спря, защото го „напъваше“). Не ви карам да се изразявате цинично, а само просто и директно. Помнете, че основното правило при формулиране на фразата гласи: „Използвай първата дума, която ти хрумва, стига да е подходяща и изразителна.“ Ако се колебаете и умувате, най-накрая ще намерите друга дума — разбира се, че ще намерите, винаги има друга дума, — но вероятно тя няма да е толкова хубава като първата или толкова близка до смисъла, който влагате."



"Думата е само символ на съдържанието си; и в най-добрия случай написаното не може изцяло да отрази онова, което сте имали предвид. Тогава защо, в името на Бога, е нужно да влошавате нещата, като търсите дума, която е само далечна роднина на онази, която действително сте искали да използвате? "



И накрая все пак автора остава нещата в наши ръце.

"И много ви моля, чувствайте се свободни сами да преценявате дали даден израз е уместен или не; както бе отбелязал веднъж Джордж Карлин[, в някои компании е напълно в реда на нещата да си убодеш пръста, но е абсолютно недопустимо да си пипаш члена"


Следва